понеделник, 13 ноември 2017 г.

Preslav,Nedqlko


На пръв поглед позната история – момче вижда момиче. Момче се влюбва в момиче. Само, че в Космоса по време на пътуване, в което те не трябва да са будни. Объркахте ли се вече?
Какво се случва, когато вземеш двама от най-популярните млади актьори в Холивуд, забъркаш ги с доказан режисьор и сложиш стабилното присъствие на Майкъл Шийн за баланс? Отговорът е “Пасажери”, новият филм на норвежеца Мортен Тилдум с Дженифър Лорънс, Крис Прат, Майкъл Шийн и мощно появяване от страна на някогашния Морфей от “Матрицата” Лорънс Фишбърн.





СЮЖЕТЪТ
Джим Престън (Крис Прат) се събужда 90 години по-рано от предвиденото на борда на космическия кораб “Авалон”, който пътува в продължение на 120 години към далечна колония на Земята. Техническа грешка или пълна случайност го прави единственият човек, който обитава съзнателно кораба в компанията на робота–барман Артър (Майкъл Шийн) и намира различни начини да се забавлява в продължение на една година, като разбира се, едва успява да избегне мислите за самоубийство, тъй като много рано става ясно, че няма как да се върне в хибернация и да стигне до крайната дестинация. След цялото това мъчително и самотно за него време се оказва, че още един пътник от хилядите спящи се събужда по-рано от предвиденото. И то не кой да е пътник, а красивата Аурора Лейн (Дженифър Лорънс). Двамата пасажери нямат друг избор, освен да започнат любовна история, която ги крепи психически и по един или друг начин – в състоянието им на обреченост – ги прави щастливи.



ФИЛМЪТ
Филмът в никакъв случай не е шедьовър, но е едно приятно пътешествие до друг свят, който макар и далечен, запазва своята човечност и искреност. В тяхната космическа, обречена любов, зрителят адски много може да хареса двамата герои. И макар че филмовите критици в повечето случаи съсипват филма и наклоняват везните на успехите на световния му боксофис, има мнения и на двата полюса. Едните го наричат “Титаник” сред звездите – трогателна и сърдечна история за загуба и любов, подходяща за поколението на “Гравитация”, а другите казват, че “това, което не достига на “Пасажери” не е просто липсата на изненада във филма, а това, че е обречена любовна история в най-големия, празен мол в Космоса”. Аз по-скоро бих развяла флага си по средата на тези твърдения. Великолепна химия между двамата актьори и да, простичка история, в която определено има несъвършенства, но те оставя с приятно чувство, от което все по-често имаме нужда, вместо да се чудим какво по-кинаджийско мнение да дадем или какъв по-голям проблем да намерим в поредния холивудски блокбъстър.






Няма коментари:

Публикуване на коментар